Ветеранът

Имало едно време един Ветеран от войната, който искал да покаже на хората как могат да се справят сами в живота.

         Отишъл Ветеранът на един многолюден остров. Вървейки по улиците на острова той минал покрай един човек, който ядял сандвич и бутнал сандвича от ръцете му. Човекът го погледнал изумено и го попитал:

-         Какво правиш?

-         Трябва да си по-сръчен ако искаш да постигнеш мечтата си – отвърнал Ветерана.

-         А ти  от къде знаеш каква е моята мечта? – попитал човекът

-         Мечтата ти е да станеш зъболекар, ала си малко непохватен – отвърнал Ветерана и отминал.

Продължил пътя си Ветерана. Вървейки той се разминал с друг човек, обърнал се и го ритнал отзад.

-         Защо ме риташ? – попитал човека учудено и леко ядосано

Ветеранът му отвърнал:

-         Ти искаш да станеш гимнастик, но си малко схванат. Трябва да бъдеш  по-пъргав, ако искаш да постигнеш мечтата си.

Действията на Ветерана не останали незабелязани от органите на реда на острова. Дошли полицаи и го хванали.

-         Не може да се отнасяш така с хората – казал единия полицай – отиваш в ареста за една седмица.

-         Добре  - отвърнал Ветерана.

На другия ден в ареста пристигнал един висш чиновник, който трябвало да разпита причудливия арестант. Когато влязъл в килията Ветеранът го погледнал казал:

-         Искам да ми донесеш една тиквичка, ориз и шепа кайма, тогава ще говоря с теб.

Чиновникът изпълнил желанието на Ветерана, след което го попитал:

-         Защо правиш всички тези странни неща?

-         Дай ми тиквичката – казал Ветерана, след което дълбаейки  започнал да разказва своята история.

Подал издълбаната тиквичка на чиновника, а той го погледнал с недоумение.

-         Какво да правя с нея?

-         Твоето призвание е да бъдеш готвач, но се срамуваш и нямаш смелост да го признаеш дори пред себе си.

Чувайки тези думи чиновникът изведнъж осъзнал правотата им, взел ориза и каймата, които бил донесъл заедно с тиквичката, както помолил Ветерана и със завидно усърдие напълнил издълбания зеленчук осъзнавайки, че наистина готвенето му доставя удоволствие.

         Престоя на Ветерана в полицията не се проточил дълго. Той бил изпратен на края на острова. Там имало един бункер с деца и забравен от всички странен хангар. Наказанието му било, децата да го бутат и да го ритат, така както той постъпил с двамата жители на острова.

Бункера имал две огромни железни врати и дълги мрачни коридори.

         Влязъл вътре Ветерана и вървейки пред погледа му попаднали едни смешни клоунски гащи. Подсмихнал се той под мустак  взел ги и ги обул.

Като стигнал до децата смело извикал:

-         Сега ще тръгна да бягам към края на скалата, където се намира стария хангар, бягайте бързо и който ме стигне ще може да ме ритне с все сила.

Съгласили се те и смеейки се хукнали след него. Ветеранът въпреки възрастта си бил бърз и децата едва го догонвали. Хангара не бил много близко до бункера, а Ветерана като видял, че вратите му започнали да се затварят, се насочил към него. С последни сили, малко преди да се затворят вратите той и още четири деца успели да влязат вътре.

-         Отвори вратите, за да влязат и останалите – казали децата

-         Не мога – отвърнал той – До толкова им стигнаха силите. Аз ви казах да бягате бързо и тези, които положиха достатъчно усилия успяха.

Не след дълго минал самолет и бомбардирал района на бункера и  всички, които били извън хангара загинали.

Тогава Ветерана казал на оцелелите деца:

-         Ако останалите бяха по-смели, по-похватни, по-сръчни и по-усърдни  в стремежа си да ме ритнат, сега щяха да са живи.