Имало едно време един Ветеран
от войната, който искал да покаже на хората как могат да се справят сами в
живота.
Отишъл Ветеранът на един многолюден
остров. Вървейки по улиците на острова той минал покрай един човек, който ядял
сандвич и бутнал сандвича от ръцете му. Човекът го погледнал изумено и го
попитал:
-
Какво
правиш?
-
Трябва
да си по-сръчен ако искаш да постигнеш мечтата си – отвърнал Ветерана.
-
А
ти от къде знаеш каква е моята мечта? –
попитал човекът
-
Мечтата
ти е да станеш зъболекар, ала си малко непохватен – отвърнал Ветерана и
отминал.
Продължил пътя си
Ветерана. Вървейки той се разминал с друг човек, обърнал се и го ритнал отзад.
-
Защо
ме риташ? – попитал човека учудено и леко ядосано
Ветеранът му отвърнал:
-
Ти
искаш да станеш гимнастик, но си малко схванат. Трябва да бъдеш по-пъргав, ако искаш да постигнеш мечтата си.
Действията на Ветерана
не останали незабелязани от органите на реда на острова. Дошли полицаи и го
хванали.
-
Не
може да се отнасяш така с хората – казал единия полицай – отиваш в ареста за
една седмица.
-
Добре - отвърнал Ветерана.
На другия ден в ареста
пристигнал един висш чиновник, който трябвало да разпита причудливия арестант.
Когато влязъл в килията Ветеранът го погледнал казал:
-
Искам
да ми донесеш една тиквичка, ориз и шепа кайма, тогава ще говоря с теб.
Чиновникът изпълнил
желанието на Ветерана, след което го попитал:
-
Защо
правиш всички тези странни неща?
-
Дай
ми тиквичката – казал Ветерана, след което дълбаейки започнал да разказва своята история.
Подал издълбаната
тиквичка на чиновника, а той го погледнал с недоумение.
-
Какво
да правя с нея?
-
Твоето
призвание е да бъдеш готвач, но се срамуваш и нямаш смелост да го признаеш дори
пред себе си.
Чувайки тези думи
чиновникът изведнъж осъзнал правотата им, взел ориза и каймата, които бил
донесъл заедно с тиквичката, както помолил Ветерана и със завидно усърдие
напълнил издълбания зеленчук осъзнавайки, че наистина готвенето му доставя
удоволствие.
Престоя на Ветерана в полицията не се
проточил дълго. Той бил изпратен на края на острова. Там имало един бункер с
деца и забравен от всички странен хангар. Наказанието му било, децата да го
бутат и да го ритат, така както той постъпил с двамата жители на острова.
Бункера имал две
огромни железни врати и дълги мрачни коридори.
Влязъл вътре Ветерана и вървейки пред
погледа му попаднали едни смешни клоунски гащи. Подсмихнал се той под мустак взел ги и ги обул.
Като стигнал до децата
смело извикал:
-
Сега
ще тръгна да бягам към края на скалата, където се намира стария хангар, бягайте
бързо и който ме стигне ще може да ме ритне с все сила.
Съгласили се те и
смеейки се хукнали след него. Ветеранът въпреки възрастта си бил бърз и децата
едва го догонвали. Хангара не бил много близко до бункера, а Ветерана като
видял, че вратите му започнали да се затварят, се насочил към него. С последни
сили, малко преди да се затворят вратите той и още четири деца успели да влязат
вътре.
-
Отвори
вратите, за да влязат и останалите – казали децата
-
Не
мога – отвърнал той – До толкова им стигнаха силите. Аз ви казах да бягате
бързо и тези, които положиха достатъчно усилия успяха.
Не след дълго минал
самолет и бомбардирал района на бункера и
всички, които били извън хангара загинали.
Тогава Ветерана казал
на оцелелите деца:
-
Ако
останалите бяха по-смели, по-похватни, по-сръчни и по-усърдни в стремежа си да ме ритнат, сега щяха да са
живи.
